Актуалност на проблема

Аналният секс се практикува от човечеството от дълбока древност (първобитни времена), за което свидетелстват древни скални рисунки. Широко са били разпространени анално-гениталните и анално-оралните сношения и в Древен Египет, Рим, Гърция, Индия, Китай. При това, аналният секс изобщо не е сексуална техника единствено и само за хомосексуалните двойки, а напротив – практикува се от всички сексуалности. В нашето съвремие се забелязва все по-голямо нарастване на процента от хората, които практикуват анален секс. Според различните проучвания, провеждани сред хетеросексуалните двойки, прави впечатление, че почти 80% от мъжете и 60% от жените имат сексуален опит върху аналното сексуално общуване (процентите са в общ аспект). Все по-голям е делът на мъжете, които настойчиво търсят анално общуване, като при отказ на собствената съпруга, любовница и изобщо жена, прибягват до бисексуалните услуги на други мъже, или до платени сексуални услуги, в които могат да проведат анален секс върху друго лице.

В клиниките за полово-предавани болести, в специализираните звена по гинекология, андрология, колопроктология, и др., все по-голям брой пациенти търсят лекарска помощ, по повод възпалителни заболявания на ануса и ректума, в това число хламидийни проктити, негонококови уретрити, свързани с практикуване на анален секс и т.н., което на практика показва, наличието на практикуване на тази сексуална техника.

Безспокойство предизвиква обаче факта, за разпространеното грешно мнение, че аналният секс от гледна точка на половите инфекции е по-безопасен, отколкото традиционният вагинален секс. Това кара много хора да търсят анален секс, смятайки, че той е безвреден в аспект на инфекция, с което допълнително задълбочават и разпространяват различни венерически страдания. Днес, предаването на полови инфекции при анален секс се явява не толкова проблем на хомосексуалните двойки, колкото на хетеросексуалните и бисексуалните двойки, при които има смесване между контакти и различни пътища на сексуално общуване, в които пътища са включени сексуални кухини (анална, орална, вагинална) носещи съответната микрофлора, възбудител на инфекции.

История на въпроса

Историята по изучаването на въпроса за връзката на аналния секс с половите инфекции започва към средата на 19 век, когато френският сифилидолог Фурние описва проявите на сифилиса в ануса и правото черво (syphilis anorectale). В продължение на 20 години, от края на 40-те до края на 60-те години на миналия век, подробно са били изучени класическите венерически болести с техните прояви като гонореята, гонорейните фарингити, мекият шанкър, донованиозата, венерическата лимфогранулома. През 1971-72 година се описват гонококовите фаингити. През 1976-77 се описва венерическият чревен синдром. Обръща се внимание на аналният секс като фактор в предаването на вирусните хепатити, гениталният херпес. През 1980-81 година се описва хламидийният проктит. През 1981 година бива описан СПИН, а през 1987 година – ХИВ-инфекцията. През 1991 година е доказано предаването на човешкия папиломен вирус при анален секс. През 2004 година в Западна Европа пламва епидемия от венерическата лимфогранулома.

 

Пътища на инфекцията при анален секс

1/ Анално-генитален контакт (анален акт, анален коитус, anal-genitalq anal intercourse). Това е въвеждане на половия член в правото черво, независимо от проникването, продължителността на половия акт и еякулацията.

 

2/ Анално-орален контакт (анилингус, риминг, oro-anal, anilingus, rimming). Представлява еротична стимулация и раздразване на ануса с помощта на език и устни.

 

3/ Анално-орална непряка трансмисия (oro-anal,indirect transmission) – може да се наблюдава при смесване на сексуалните зони:

3.1. При фелацио – непосредствено след анално-генитален контакт да се осъществи полагане на пениса в устната кухина, след което той да се въведе отново в ануса и правото черво;

3.2. Анално-генитален контакт непосредствено след фелацио, т.е. след осъществен орален секс, да се осъществи анално-генитален контакт.

3.3. Използване на инфектирана слюнка за смазка (като лубрикант) на половия член за неговото въвеждане в ануса.

 

4/ Анално-генитална непряка трансмисия (аnal-genital,indirect transmission) – отново се наблюдава при смесване на сексуалните зони:

4.1. Кунилингус непосредствено след анилингус, т.е. орален секс с гениталиите на жената, след орален секс с ануса на жената;

4.2. Анилингус непосредствено след кунилингуса, т.е. орален секс с ануса след орален секс проведен върху гениталиите на жената;

4.3. Фелацио непосредствено след анилингуса, т.е. осъществяване на орална стимулация на пениса след анално-орални ласки върху ануса на мъжа;

4.4. Анилингус непосредствено след фелациото, т.е. осъществяване на орална анална стимулация веднага след орална пенисна стимулация на мъжа;

4.5. Вагинален коитус непосредствено след анално-генитален контакт;

4.6. Анално-генитален контакт непосредствено след вагинален коитус.

 

5/ Анално-мануален контакт, т.е. боравене върху аналната зона с ръце, които са имали допир до собствени гениталии или анална зона, или до други сексуални точки от тялото на партньора.

 

Основни заболявания и техните причинители при лицата, практикуващи анален секс

Сифилис (Syphilis)

Често заболяване, което се предава основно при анално-генитален контакт, и по-рядко при ано-орален акт. В болшинството случаи първичният сифилис на ануса протича безсимптомно (микрошанкър). В други случаи се проявява под формата на възпалителни промени, и най-вече с прояви на твърд шанкър. Често се отбелязват ерозивни шанкроиди с неизразена инфилтрация в основата си и с неголеми размери. Промени в областта на ануса се срещат и при вторичен сифилис във вид на широки кондиломи (Condiloma lata) и/или ерозирали папули. Отличителните особености на аналния шанкър от шанкъра с друга локализация е болезнеността, значително усилваща се при акта на дефекация и много честото отсъствие на регионален ингвинален лимаденит.

Анален херпес (Herpes simplex)

През 1981 година Т. С. Quinn изолира вируса на простия херпес (HSV) от аналния канал и правото черво. Основните прояви на анлния херпес на аналогични на гениталните прояви – поява на сгрупирани мехурчета на хиперемирани основи, съпровождани от парене, сърбене, дразнене, болезненост.

Протичането на аналния херпес е рецидивиращо. Неговото наличие способства за заразяване с ХИВ-инфекции, сифилис и венерическа лимфогранулома.

 

 

Проктит (Sexually acquired proctitis)

 

Най-честите причини за сексуално-свързаните проктити са хламидийната и/иби гонококовата инфекции. Други възбудители се изолират по-рядко. Най-често се открива сифилис при локализация на първичните шанкрове в областта на аналния канал и лигавицата на правото черво и анален херпес, по-рядко проктит при развитие на венерична лимфогранулома. Описани са и единични случаи на проктити, свързани с цитомегаловирусна инфекция.

При този тип проктити се наблюдават оплаквания като парене, сърбеж, раздразване на ректума и аналната зона, зачервяване, както и незначителна секреция с жълтеникав или червеникав цвят. При локализация на процеса над аналното отверстие се наблюдават болезнени позиви при дефекация, болка при излизане на изпражненията, гнойни секреции, нерядко примесени с кръв, вторичен запек, субфебрилна температура. При прегледа се отбелязва хиперемия, гнойно отделяне от ануса. Ценна информация се получава при ректороманоскопия, при която се намира възпалителен процес локализира на 7-10 см от ануса и характеризиращ се с хиперемия и оток на лигавицата на вътрешния анален сфинктер.

Трябва да се помни и описаната през 1970 година гонококова анална триада: секреция от ануса, анални фисури и острокрайни кондиломи на ануса.

 

Венеричен чревен синдром

Описан е през 1976-77 година, като основна причина за появата му се явява заразата предадена при анално-орален контакт (риминг), макар, че са възможни и непреки пътища на предаване на инфекцията. Счита се, че може да протече под две форми:

1.      Венеричен чревен синдром с проктоколит – изразява се с общи явления на интоксикация на организма (слабост, отпадналост, главоболие, повишена температура, гадене, понякога повръщане, спазми в корема). Постепенно се увеличават позивите за дефекация до 10-25 и повече в денонощие, като изпражненията отначало са с нормална консистенция, а след това се втечняват, понякога са покрити от кръв и слуз. Възникват тенезми – болезнени напъни при дефекация, но без резултатна дефекация. В някои случаи може да има и асимптомно протичане. Основни възбудители на проктоколита, свързан със сексуалното предаване са: Shigella spp.(основно Shigella sonnei) в 20%, както и патогенните амеби - Entamoeba histolytica в 36%,  Entamoeba hartmanni в 35%, Dientamoeba fragilis в 1.3%.

2.      Венеричен чревен синдром с ентерит и ентероколит – основно се проявява под формата на болка в горната част на корема или в областта на пъпа, коремът се подува, чува се куркане, налице са гадене и повръщане. Може да се наблюдава запек, редуващ се с диарични изхождания (жълтеникави, с незначителен примес на слуз). Като най-чести причинители на тази форма се изолират: Campylobacter spp (Campylobacter jejuni, Campylobacter cinaedi, Campylobacter fennelliae), Salmonella spp, Yersinia spp, Giardia lamblia

Анален секс и рак на ануса/правото черво

 

Острокрайните (остроконечните) кондиломи на ануса предизвиквани от Човешки папиломен вирус 6 и 11 (HPV 6,11) са били описани още през 19 век. В края на 1980 до началото на 1990 година, започват публикациите и проучванията за първите връзки между папиломавирусните инфекции и предраковите и онкологични заболявания. Днес вече е достоверно доказана връзката между инфектирането с HPV 16,18 тип и HPV с висок онкологичен риск и аналната интраепителиална неоплазия (anal intraepithelial neoplasia AIN) и рака на ануса, аналния канал и правото черво, най-често сквамозноклетъчен карцином на ануса.

Трябва да се знае, че аналният секс може да доведе до инфектиране с човешки папиломен вирус с висок онкологичен риск и да се развие в последствие злокачествен процес на аноректалната зона.

 

Анален секс и негонококови уретрити

Най-разпространените негонококови уретрити при лицата практикуващи анален секс се явяват уретритите, предизвикани от хламидийна инфекция. Други бактериални причинители, които могат да предизвикат подобни уретрити при мъжете са различни представители на чревната флора като: Enterococcus spp, beta-hemolytic Streptococcus, Escherichia coli, S. aureus. При някои микробиологични изледвания в секрет от уретра се открива и Entamoeba histolytica.