В различните издания, често може да се прочете, че удължаване времетраенето на половия акт (пролонгиране на коитуса) има вредно влияние върху мъжката полова система. В реалния живот, обаче, съществуват голям брой мъже, които без никакви усложнения практикуват удължаване на времето за сношение и то през целия си активен полов живот. Дори и при щателно изследване, при тях не се откриват никакви поражения. С ползването на пролонгацията на коитуса, на практика се дава значително по-силно полово удовлетворение на партньорите, отколкото при обикновено сношение. Прологирането на коитуса се определя като изкуствено забавяне на края на половия акт. Такава методика, могат да практикуват само опитните мъже, доколкото при недостатъчна тренировка, мъжът не може да разчита на интензивност в определените “пикови” моменти на акта, не издържайки на наплива на чувства и неочаквано за себе си и за партньорите си да завърши сношението в най-неподходящия момент.

Как се осъществява пролонгирането на коитуса?

След въвеждане на члена във влагалището или ануса, за известно време се прекратяват фрикциите, докато не премине първата силна вълна на полова възбуда. След това фрикциите се възобновяват, като партньорите се отдават на сладострастните движения породени от половите чувства. Главна роля играе чувството за настъпване на оргазъм, което може да усети мъжа, за да спре фрикциите. Когато половата възбуда в резултат на съвокупителните движения отново достигне прага на еякулацията, мъжът прекратява фрикциите. Преживявайки отново вълната на силната полова възбуда, акта може да продължи. По такъв начин, и с постепенна практика, сношението може да бъде удължавано с времето.

Принципно е желателно, техниката за пролонгиране на половия акт да се познава и владее от всеки мъж. От друга страна обаче, съществуват редица субективни фактори, които пречат на това (липса на сексуална култура, недостатъчен брой специалисти по сексуална терапия и рехабилитация, неразбиране от страна на другия партньор, срам за желание за практика на тази техника и пр.). Често се намесват и редица морални задръжки, които пречат на пролонгирането на акта. Типичен пример е ситуацията, в която мъжът предпочита колянно-лакътната поза, но жената я приема за извращение от нормалната физиология на половото сношение, поради което всячески се стреми да ограничи мъжът в проявяването и развитието на половата инициатива, която инициатива е важна за достигането и поддържането на половата хармония между партньорите. Тук жената следва да бъде убедена да не възпрепятства мъжете с прояви на алтруизъм. Всъщност, всички полови игри и ласки между партньорите, заедно с различните позиции на съвокупление, могат да са достатъчни за достигане на полова възбуда и за възпламеняване на скритата сексуалност във всеки един от нас, но при условие ва взаимност и двустранно желание за отдаване на насладата. Въпреки това, не следва да се забравя и факта, че мъжката сексуалност е достатъчно развита, за да се изпита оргазъм в най-скромни и примитивни условия, тъй като той е свързан със самото семеизхвърляне, докато при жената, това далеч не е така, т.е. при жената има функционално разделение на възпроизводство и сексуалност, макар и двете да са свързани с половата система и гениталните реакции.

Започвайки да практикува пролонгиран полов акт, мъжът разбира се е длъжен да уведоми своите партньори, че следващата им полова среща ще протече по малко по-различен начин и следва да даде обяснение какво възнамерява да прави. Ако намери разбиране в отсрещната страна, то това б било добър мотив и за двете страни да изпитат пълнотата на оргазма, т.к. е известно, че продължителния коитус е способен да даде мвого по-висока степен на оргазмено преживяване, в сравнение с краткия вариант. В момента на кулминацията, чувствата протичат изключително бурно, с вълна от необичайни по сила сладострастни усещания. Счита се, че пролонгирания полов акт практически гарантира едновременно настъпване на оргазъм и еякулация в партньорите. Това се обяснява с факта, че при продължение на акта, половата възбуда в партньорите, както и ерекцията на половите органи достига изключителна степен, което кара единият от партньорите да забърза ритъма на фрикциите, които служи за верен признак на започващата еякулация, като в този момент, силната вълна на възбудата обхваща и другия партньор. При това, няма никакво значение, кой започва да еякулира първи – мъжът или жената. За появата и развитието на женския оргазъм в дадения случай има огромно значение прекратяването на уголемяването на половия член на мъжа и изтласкването на сперма във влагалището. Оргазмът на жената може да се сформира при това в течение на части от секундата. За мъжете, сигнал за формиране на оргазъм служат силните перисталтични съкращения на женската полова тръба, в резултат на което се образува изключително тесен контакт между две важни ерогенни зони – глава на члена и маточна шийка.

При мъжете с малък сексуален опит, с бързонастъпваща еякулация, пролонгиран полов акт може да не се получи. Освен това, не се препоръчва да се прилага дори и от опитни и силни в полово отношение мъже сутрин, когато мъжът е доста чувствителен към полова въдбуда и сравнително бързо еякулира. Не се препоръчва такъв тип сношение и след продължителна раздяла между партньорите.

При продължително и неумерено прилагане на методиката на Каренц, когато съвокуплението се преразтяга във времето повече от един час и то постоянно, в органите на малкия таз и половия член могат да възникнат застойни явления, които да пренапрегнат половите центрове на партньорите и по този начин да се получи обратния резултат. В тези случаи, средство за лечение е периодичното прилагане на обикновен полов акт, с бързо семеизпразване.

Навярно, всеки мъж в своята полова практика съвършено случайно се натъква на възможността за продължение на половото удоволствие по пътя на пролонгиране на акта, но да се прави това стихийно, неметодично и с нежелание от другия партньор е ненужно. Неправомерното, несистемно пролонгиране на акта не довежда до желаните резултати, а напротив – задълбочава още повече проблемът с бързата еякулация.