Съпрузите и от двата пола, могат да изпаднат в ситуация, в която да погледнат на трети, извънбрачен партньор, с онзи поглед, с който преди време са погледнали своя настоящ брачен партньор. Наличието на семейно огнище в никакъв случай не изключва влюбването в трето лице, което непременно би внесло смут в покоя на семейната двойка. При някои, това остава мимолетна игра, или ситуационна закачка, при други ситуацията придобива драматичен развой, а при трети - настъпва просто преоткриване на истинската любов и на правилния партньор, с който може да се сподели бъдещето. Причините и целите при всички са различни за създаването на такава връзка, но винаги превес има емоционалният момент, който в никакъв случай не може да бъде волево потиснат, особено когато участниците в една такава извънбрачна връзка са усетили своето привличане, което не може да бъде спряно и овладяно, независимо от усилията им.

Какво би очаквало страничният партньор, който се превръща в предмет на обожание от бракувания партньор - обикновено или разочарование, или взаимноизгодни отношения, а в перспектива - дълготрайна и стабилна бъдеща връзка. Доколко тук значение има секса като нужда, все още е трудно да се определи. Принципно - за мъжете секса е главна причина, за търсене на връзка, т.е. онова, което не намират в брачните партньори, те търсят навън, докато при жената - секса е по-скоро средство за достигане на други цели. Обикновено мъжете разсъждават така: "Правихме секс, какво още е нужно?", докато жените разглеждат проблема по друг начин: "Правихме секс, следователно ми дължи всичко до гроб!". Това обаче, съвсем не е така, а напротив тук се включват психоемоционални фактори, които взимат превес над чисто сексуалните елементи. В съвременната сексология, такъв проблем не се подчинява изцяло на чисто сексуалните моменти, а преди всичко се търсят факторите, които ще доведат до един от резултатите, какъвто е именно секса. Поради тази причина, разглеждането на подобна извънбрачна връзка в чисто  сексуален аспект е крайно грешно, тъй като това би приравнило подобни отношения до механични  зависимости, свързани единствено и само с нагона.

Интересно продължение на такава връзка е и онзи момент, в който жената разсъждава по следния начин: "Ето той ме познава сега по-добре (след секса особено), ще остави своята "вещица" и ще се омъжи за мен". При мъжете обаче, като правило, и в най-лошите им мисли не съществуват предположения да оставят своята съпруга (дори и да е вещица). Обикновено мъжът би дарил най-доброто и на двете жени, но би избрал да остане в "сигурността" на брака, дори живеейки в лъжа със своята законна половинка. Освен това, много жени смятат, че мъжът, с който са правили секс, би следвало да спре да дарява с плътски радости своята законна половинка, което е пълна заблуда. Ако мъжът е психически и физически здрав, то едва ли би му дошло на ум, да изостави сексуалните удоволствия със своята съпруга, още повече, че резкия отказ за изпълнение на сексуални задължения, веднага биха възбудили подозрения в законната половинка. Освен това, максимата "колкото повече, толкова по-добре" остава валидна въпреки брака и извърнбрачните връзки.

Описаната по-горе ситуация, обаче, е напълно допустима и валидна в случаите, когато извънбрачната връзка се базира единствено и само на сексуално-приятелските отношения, т.е. когато няма емоционални чувства на привързаност, страдание и усещане за липса на другия партньор. Когато на сцената се появи любовта, ревността и усещането за липса на другия - извънбрачния партньор, тогава и в мъжете и в жените, нещата взимат друг ход. При това изобщо няма значение кой в кого е влюбен - дали женен мъж се влюбва в омъжена/неомъжена/разведена жена, дали омъжена жена се влюбва в женен/неженен/разведен мъж, дали женен мъж се влюбва в друг мъж (съответно семеен или не) или омъжена жена се влюбва в друга жена (семейна или не). Тук налице идва варианта на взаимното влюбване, което взима превес над сексуалните усещания, над разумните доводи, над възможността за спасения брак и редица други "протективни" функции в двойката, т.е. нещата излизат извън контрол и само емоционалните чувства имат значение за двамата партньори, от което в един момент става ясно, че се формира по-нататъшното развитие на техния живот. Вариантът на взаимната влюбеност придобива ролята на двойка, възседнала атомна бомба.

Влюбеният емоционално женен мъж, започва да придобива друг облик. Той става напорист, настоятелен, страдащ, нервно-пренапрегнат, обсебен от мислите за другият любим партньор (жена или мъж). По всякакъв начин търси контакти, открадната усмивка, споделен поглед, ситуации на взаимност, само и само да покаже своето внимание върху новия обект на своето сърце. Често мъжете в такава ситуация изпадат в самовглъбяване, стават "непознати" на околните си добри познати. Животът им се насочва към усилия да споделят дори един миг с човека на своето сърце, без значение, че вкъщи имат семеен ангажимент. При осъществяване на контакта със страничния възлюбен, започва търсене на места за споделяне на любовните моменти, наемане на квартири, хотелски помещения, крадат се мигове в колата, започва скитане в търсене и очакване на силната любов. При това нещастни стават както мъжът, така и извънбрачният партньор. Изходът обикновено е раздялата, когато мъжът остава при своята брачна половинка, а другият вариант е разводът и продължаване на бъдещето с новооткритата любов. Вторият вариант е по-рядък, тъй като мъжът, особено ако е обвързан с деца, предпочита тихото страдание, миналите спомени, нощите удавени в алкохол, но не събира смелост да признае ситуацията и остават до старини брачно обвързан. В такива случаи, обикновено съпругите, станали жертва на любовната измяна, подават молби за развод и така дават те свобода на изменника.

Съществуват и ситуации, в които женените партньори от връзката изпитват силни чувства към извънбрачния партньор, но последният не отговаря на тези чувства. Резултатът е явен: той или тя са готови да захвърлят семейството и децата, само и само, да могат да имат обекта на своето желание, но на практика остават сами.

Не рядък вариант е, когато омъжената жена, търси утеха при друг мъж или жена. Причините обикновено са несъответствия в характерите, брачна несъвместимост, липса на очакванията от брака и пр. Принципно, жената търси първо емоционалната подкрепа, а за награда, позволява сексуално отношение с извънбрачните партньори. Ако е хваната в изневярата, тя или се примирява с бъдещия си нещастен живот, или винаги набира смелост, да пристъпи към бракоразводните моменти от семейното общуване, оповавайки се на подкрепата на извънбрачния човек.

Изход:
1) Най-добрият вариант за всички ситуации, е момента когато любовта взима превес и при двамата (брачен и извънбрачен партньори) и те решават взаимно да споделят своето бъдеще, отгръщайки нов лист в исторята на техния живот.
2) Когато всичко е базирано на чисто приятеско-сексуални отношения, двамата партньора продължават самостоятелно своя път, без емоционална обвързаност.
3) Ако трябва да проговори разумът, то следва да се съобразим с постулата да не се влюбваме в този, който по обективни причини е недостъпен за нас.

Дали ще надделее разумът над сърцето, това е въпрос, който никога няма да има точен отговор.