Милионер - Инвеститорите залагат на сигурното

Инвеститорският интерес в световен мащаб отново се насочи към по-нискодоходните, но за сметка на това по-сигурни инвестиции - в държавни ценни книжа.

Опасенията за забавяне на икономическия растеж, както в САЩ, така и в Европа, подкопаха доверието във фондовите пазари.

Американската валута получи временна подкрепа от спада в цена на петрола и от изказването на председателя на Федералния резерв в отговор на опасенията за състоянието на финансовия сектор в страната. Той подчерта, че се обмисля провеждането на операции по кредитните улеснения за финансовите институции, които да продължат и през цялата следваща 2009 година. Паричните пазари вече са отчели едно повишаване на основната лихва на ФЕД с 25 базисни точки до 2.25% в края на настоящата година, докато инфлацията в Щатите е 4.2% на годишна база.

Очаква се през следващата година намаляване на инфлационния натиск в еврозоната. До края на сегашната нивото на инфлацията ще остане на високи нива - близо 4%, двойно по-високо от поставените цели на Европейската централна банка (ЕЦБ). Основната заплаха продължават да бъдат цените на енергийните ресурси и на хранителните продукти. Високите лихви в еврозоната подсилват позициите на еврото, като по този начин поставят пречки пред износителите и ограничават възможностите за силен растеж на икономиката. А комбинацията между висока инфлация и мудната икономическа активност е най-страшната напаст за момента.

На този фон големи средства се насочиха към покупки на държавни ценни книжа. Американските десетгодишни облигации поскъпнаха с 1.1 щ. долара за последната една седмица, докато германските ДЦК, сочени за еталонни в еврозоната, прибавиха към цената си скромните 55 евроцента.

Притесненията за развитието на глобалната икономика помогнаха за увеличаване на рисковите премии на страните от т.нар. нововъзникващи пазари, към които се причислява и България. За последния един месец рисковата премия в десетгодишния времеви хоризонт се повиши до 195 базисни точки, при положение, че тръгна от 165 базисни точки. Това на практика означава, че ако доходността по приетите за еталон германски книжа остане непроменена за периода, при нашите книжа тя ще се повиши с 30 базисни точки, т.е. 0.3 на сто. Като вземем предвид факта, че движението на цените е обратнопропорционално на доходността, то трябва да се каже че цената на българските книжа ще падне.

Именно повишените рискови премии бяха причина цените на нашите книжа (с рейтинг ВВВ+ по S&P) да се понижат през последния един месец, въпреки повишаването на цената на тези на държавите от еврозоната. Българските облигации, деноминирани в евро и с падеж януари 2013 г., поевтиняха с 54 евроцента за последните 30 дни и достигнаха цена 106.5 евро за 100 единици номинал, или доходност от 5.8% на годишна база. За същия период от време цената на немските ДЦК със същата срочност се повиши с 54 евроцента.

Цената на деноминираните в щатски долари българки държавни облигации с падеж януари 2015 г., търгувани на международните финансови пазари, се понижи пък с 56 цента. Техният американски еквивалент поскъпна с 1.9 щ. долара за същия едномесечен период.

На 3 юли ЕЦБ повиши лихвите по едноседмичните си рефинансиращи операции с 25 базисни точки до 4.25 процента. Те на практика влязоха в сила на 9 юли, когато се проведе аукцион за пласиране на 175 млрд. евро. Достигнатата средна лихва се установи на 4.37% - ниво, подсказващо за наличието на ликвидни проблеми сред банковата общност в еврозоната.

У нас лихвите по най-търгуваните еднодневни депозитни сделки се повишиха и достигнаха 5.28%, като се забелязваше драстично намаляване на обемите, които от над 200 млн. лв. паднаха до под 100 млн. лв. дневно. Левов ресурс за период от една или две седмици се предоставяше съответно при 5.8 и 6.3% на годишна база.

Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД

Източник вестник "Банкеръ"