Милионер - Маските на Vacheron Constantin

Някои партньорства като това между Vacheron Constantin и музея Jean-Paul Barbier-Mueller са сякаш предопределени от звездите: общи ценности, философия, страсти. Всеки от тях е воден от стремежа си към непрестанно обновление и от убедеността, че: „Времето е в изкуството и то е висша негова проява“.

„Les Masques“ („Маските“) черпи вдъхновение от колекцията на Barbier-Mueller и от традициите и опита на Vacheron Constantin.
„Les Masques“ посява въодушевление още с обявяването си през 2007 г. и в продължение на три години четири нови маски от екзотични места в Азия, двете Америки, Африка и Австралия и Океания.

Часовниците са произведени в лимитирана серия от 25 броя всеки. През първата година са изработени „маски“ от Китай, Аляска, Конго и Индонезия. През 2008 г. маските са от Мексико, Япония, Габон и Папуа Нова Гвинея.
Изключителната гравьорска работа е допълнена от предаването на поетичната чувственост на изображението.

Vacheron Constantin започва работата си по проекта със задълбочен анализ. Една от главните цели е да не се акцентира прекомерно на силата, която излъчва тази маска. По този начин може да се изкриви и наруши стила и идентичността й. Контрастите и мекотата на тоновете са запазени близко до оригинала. В същото време с майсторска прецизност е предаден всеки детайл и личи например всяка къдрица от косата на Буда. Хармонията на идея и форма е явна и в японската маска, която е възпроизведена триизмерно и е предадена в умален размер с помощта на най-нови лазерни технологии.

Следващата стъпка е внимателно да се покаже всеки детайл. Мекотата на лицевите черти е предадена с позлата, а белезите на старостта са оставени на ръка.
За всяка маска било необходимо специално внимание и многократни проверки. За маската от Габон, която символизира изкуството на преследването, дори и най-дребните знаци имали значение. За маската от Мексико е било необходимо особено внимание за да се предаде „грънчарския“ ефект, тъй като глината е основният материал на първообраза.

Екипът на Vacheron Constantin решава да използва прахове от камъни с различни по размер зърна. За боядисаното дърво на маската от Папуа Нова Гвинея е използвано червено злато с особена химическа обработка, с която се поставя акцент на цвета му, и после е оцветено на ръка. Набраздените ивици също са гравирани на ръка.
Всяка една от маските изисква 100 часа работа и упоритост, търпение и отдаденост, които са присъщи на малцина.

Модели от „Les Masques“ (2008)

Японска маска

Ритуална маска на Буда
период: края на периода Едо, втората половина на ХІХ век
материал: лакирано дърво, позлата и бои

Тази маска излъчва нежност и ведрина от подобното си на луна лице. Очите са сведени, бузите са обрамчени от извити, стилизирани уши. Носът и устата са сякаш истински. Наситеното синьо на малките къдрици, издялани в дървото, контрастира с позлатеното лице.
Маската изобразява Амида Ниорай, което означава „безкрайна светлина“ или „безкраен живот“. Това е един от образите на Буда, който с мъдростта си води вярващите към следващия живот след смъртта.

Мексиканска маска

Фрагмент от съд за аромати с формата на маска
период: VІ-Х век, епохата на маите, стар класически период
материал: керамика

Счита се, че тази маска е част от комин от съд за изгаряния. Този фрагмент е не толкова маска, колкото изключително чувствен портрет. Чертите на брадатото лице са изобразени с внимание. Всеки детайл е изработен така, че да бъде с най-голямо въздействие и вероятно най-близко до действителността. Портретът е вероятно на благородник, с перла на носа.

Габонска маска

Маска на мъж
маска на племето квеле
материал: полихромна, полутвърдо дърво, платина

Тази маска е от прочутата колекция на поета Тристан Цара. Нейната слава тръгва още от началото на 30-те (1931), когато Чарлс Ратън я излага в Париж и Ню Йорк, като тя е обявена за едно от просветленията на индианското изкуство. Пластичността, цветовете и формите отразяват естетиката на един бурен и разнолик момент. Тя е част от група от четири маски на животни – човек, горила, слон и антилопа – и е най-рядка и няма рога или издатини. Тези четири маски се поръчват при раждането на момче и въплъщават духа на природата, който ще го съпътства през ритуалите на живота му. Най-често тези маски нямат отвори за очи и вероятно не са носени от танцьори, а по-скоро са въздигнати в култ у дома.

Маска от Папуа Нова Гвинея

Маска за хвалба
маска от региона Карау
материал: дърво, бои, миди

Тази маска има зооморфни и антропоморфни черти. Тя е от областта при устието на р. Сепик. Всяка една от версиите й има дълъг нос, наподобяващ клюна на птица или хобот на насекоми. Две издатини, пробити с дупки, представляват ушите, вероятно са използвани и за закрепянето на маската към лицето.
Тази маска изобразява гневните духове на предците. Една от техните роли е да поглъщат младежи и да ги връщат на майките им като мъже. Така мъжете се откъсвали от предишния си живот и ставали зрели и независими.