Милионер - Лео Кирх - един фалит и едно голямо завръщане

Днес Лео Кирх е на 82 години и е един от милиардерите, които имат щастието да бъдат два пъти в живота си такива. Името на германската телевизионна акула, както е известен Кирх, е свързано с най-големия банкрут в историята на Германия, а може би и на Европа.

Кирх започва собствения си бизнес в началото на 60-те години. Той е роден през 1926 година в семейство на лозари, и на 16 години взема участие във Втората Световна война. Веднага след войната той решава, че ще стана богат. Планира всичко внимателно и решава, че целта му е една - да купи лиценза на известния тогава сериал „Ла Страда”, първата му стъпка в телевизията. Кирх разбира, че голямата игра на много пари е именно в този участък и 20 години по-късно той вече е собственик на империята PRO7, най-големия телевизионен канал в Германия, както и правата за излъчването на Формула-1.

Постепенно Кирх се превръща в най-големия разпространител на холивудски филми на територията на Германия и няма телевизия, която да не купува от него. Заедно с всичко това, „Кирх груп” притежава най-голямата в Европа филмотека, а дългата ръка на Лео стига до телевизионни канали като ARD, ZDF, Сат1 и др. В средата на 90-те години основава първата платена програма "Премиере" в Германия.

Сред по-известните приятели на Кирх са Хелмут Кол и редица германски политици, които акулата Лео използва често и без скрупули. За свое оправдание, Кирх казва невинно - „Това е лобизъм” и не иска да чуе, че го уличават в прекалено близки отношения с висшестоящи съдии и политици. На върха на империята си, Кирх прави само една грешка - рискува с няколко огромни заема.

Като всеки бизнесмен, Лео борави с кредитори, най-големият от тях - Дойче банк - оттегля финансовата си подкрепа, в момент в който дълговете на Кирх са приблизително 5.7 милиарда долара. През 2002 година Кирх научава от телевизията, че е банкрутирал, а единствения му коментар е „Нали съм жив. Казват, че съм банкрутирал. Ще видим това!”.

Фалитът му е толкова зрелищен, че той разтърсва половината телевизии в Германия, редица вестници, собственост на Кирх и най-голямото германско издателство "Аксел Шпрингер". Пресата буквално смазва Кирх и той изчезва от полезрението на обществото за цели шест години. Вицове, обиди и иронични подмятания разтърсват медийната среда в Германия, а Берлускони и Мърдок бавно изкупват парче по парче останките от някогашната гигантска империя на Лео Кирх.

Никой не вярва, че той ще се завърне триумфално, но Лео го прави. На 81 години, с тежък диабет и с почти изгубено зрение. По-късно завръщането му в бизнеса е обявено за световен прецедент, особено на години в които на никой не му се вярва, че енергията на Лео ще пребори редица банки и ще докаже, че Кирх е голямо име. Първото, което прави той е да поиска обезщетение от минимум 6 млрд. евро от Deutsche Bank заради пренебрегване на банковата тайна относно фалита на компанията Kirch.

Твърдият характер на германеца успява и съдът отсъжда в негова полза по първия иск обезщетения в размер на 1,6 млрд. евро заради пропуснати ползи и нанесени вреди на бизнеса. Днес Кирх увеличава сумата по иска до 3,7 млрд. евро. Веднага след като получава обезщетението, от болничното си легло Лео се завръща в телевизията, чрез фирмата си „Сириус”. Тя купува правата за излъчването на германската Бундеслига и разпространението им. Кирх гарантира 3 млрд. евро приходи на футболните клубове от излъчванията за периода от 2009 до 2013 година и за пореден път слага ръка върху най-печелившия отрасъл в телевизията. Само месец по-късно той купува 11.5 процента от медийната компания EM.Sport Media AG, която притежава спортния сателитен канал DSF. Зад сделката стоят и част от парите на компанията Highlight Communications, която държи правата за Шампионската лига.

Така Кирх се завръща на бял кон и отново става фактор в германската медийна среда. Вече никои не се смее и не разказва вицове за банкрута на Кирх. Той се превръща в легенда в европейския бизнес и съвсем по бохемски се шегува - „Ако не умра, ще оцелея”.