на Съюза на Писателите от Интернет
за интегрирането на България в съвременния
общоформационен процес


Интеграционните процеси в Европа, които започнаха от края на 1989 година потвърждават факта, че е налице нов тип общоформационен процес, който, след цяло десетилетие, бе обявен като глобализационен, под егидата на военната машина на САЩ.
България стана член на Европейския Съюз, за да се потвърди, известният факт от историята, че присъединяването на малка социална система като нея към такъв мощен Съюз води до розвихряне на асимилационни процеси в по-слабата социална система. Светът и преди всичко българската интелигенция, като част на световния интелектуален елит, не може да стои безучастна към тази действителност и по необходимост ще трябва да се обедини, за да реши българския национален въпрос, който днес се свежда до интегрирането на страната ни в световния формационен процес, за да се спре най-напред пагубния деградационен процес в който се намираме днес.
Колизията която се разиграва в България може да бъде разрешена от такъв национален субект, който да изведе националния интерес като своя главна цел, която да започне да решава незабавно, пристъпвайки към собственото си интегриране в общоформационния интеграционен процес, което предполага на българина да му бъде предоставено общество, в което да може да реализира своите цели за съществуване. Българинът стои в изолация и това е катастрофално за самото му оцеляване като индивид.
Но къде е тази национална сила, която ясно вижда проблемите, извежда ги пред обществото и работи за тяхното постигане? В политическото пространство се извършва прегрупиране на силите, което реално е преразпределение на властта, но не и обръщане с лице към проблемите на нацията, които се фокусират в промяна на модела за интегрирането на страната ни в световния общоформационен процес и следователно това е процес, който може да се решава едновременно с развитието на световния интеграционен процес, който днес не способства за развитието на малките нации.
Въпросът е сериозен, защото касае самото оцеляване на българите. Този въпрос предполага появата на нов тип субект, който да се захване с решаването на този въпрос – интегрирането на страната в световния интеграционен процес! А сериозността на въпроса се свежда и до това, че този нов субект не може да бъде само български, но, като български, по необходимост, той ще бъде и световен! Собствеността у нас бе трансформирана като междудържавна, в смисъл на субекти от различни държави, но този особен интерес ще трябва да бъде заставен да заработи като национален, интегриращ се по подходящ начин в световния процес.



1. Държавата


Според Конституцията на Република България, приета през 1991 година, от позициите на общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, и върховния принцип за правата на личността, т.е правото всеки българин да може да израства до личност, а не да се подвизава на обществената сцена като случаен индивид, националният интерес се определя чрез решимостта на управляващата класа да създаде “демократична, правова и социална държава”. През 2008 година се изправяме пред факта не само, че страната ни не е демократична, не е правова, нито пък социална, но политическата класа не работи за постигането на тези цели. Икономическите интереси подчиняват на себе си Държавата, която се обезличава като изразителка на общонационалния интерес. На практика държавната власт не произтича от народа, а произтича от особения интерес на онези, които разпределиха помежду си националните блага, превръщайки ги в частни, но забравиха решаването на националните въпроси.
Народът не участва в упражняването на държавната власт или това се афишира формално. Упражняването на народен контрол върху държавните органи е онзи механизъм, чрез който ще се реши въпроса за правилното функциониране на Държавата, но това предполага и конституционна промяна, че Република България е Народна Република България, с което ще стане възможно да се демократизира цялата структура на обществото. Това означава, че всяка организация, политическа партия, всеки отделен гражданин е изразител на народния суверенитет и като негов субект, е отговорен, в рамките на своите задължения. Така например, местното самоуправление в страната изразява народния суверенитет, в рамките на съответната общност, интегрирана в националния възпроизводствен процес, който е част от общоформоционния процес.
Неефективното действие на правната система показва, че Република България все още не е правова Държава, а Конституцията на страната не се прилага в живота, което е факт с далеч отиващи последствия, като се отчете и това, че Конституцията е върховен Закон на страната.
Международните договори са механизъм за интегрирането на страната ни със света, но въпросът е за онзи модел, който показва с кои страни можем и трябва да сключваме договори, за да не се развиват деструктивни процеси, водещи към разбиване на нацията.
Въпросът за свободата на българина не се свежда до това, че той се ражда, както това се третира от сегашната Конституция, а до социалната възможност той да има избор за своето съществуване, което право в момента му е отнето като възможност.
Отхвърлянето на привлегията на имущественото състояние на българските граждани пред закона предполага обвързването на всички граждани със съществуващата собственост, за да се гарантира личностното възпроизводство на всеки, както е прието от Конституцията.
Обявяването на прагматизма за официална държавна политика през 2001 година еднозначно може да се разбере, че става въпрос за развитието и утвърждаването на прагматизма като научна философия, несъвместима с идеологиите, имащи за основа прагматизма.
Плурализмът на политическите партии не изключва тяхното задължение да отстояват националния интерес, а обратно, плурализмът на политическите партии показва само, че националният интерес ще бъде отстояван от всяка от тях, макар и по различен начин, чрез което се изразява и единството на нацията на политическо равнище.
Държавата създава всички условия за сдружаване на гражданите, за да могат да защитят своите интереси.
Закрилата на семейството от страна на Държавата се изразява в това, че то се развива като водещо обществено отношение, за да се превърне в институция за запазване и развитие на нацията.
Възпроизводството на живота на хората се организира в хармония с възпроизводството на природата, на обществото, но и на отделната човешка индивидуалност, с което става ясно защо и как прагматизмът участва във възпроизовдствения процес, превръщайки в своя предметна област хуманното преживяване на хората и утвържавайки го като важна страна на обществения процес.
Правото на собственост предполага притежаване на такава и толкова собственост, каквато и колкото може да управлява нейният субект. По този начин се дава приоритет на живата дейност над овеществената, което пък се превръща в механизъм на фукциониращата социалност.
Гарантирането и защитата на труда от Държавата означава, превръщането му във фактор на личностното възпроизводство на индивидите, както се разбира и от тълкуването на Конституционните норми, имащи непосредствено действие.
Разширяването на държавната собственост е конкретен израз на националния интерес, защото тя се управлява в интерес на гражданите, което означава, че държавната собственост се развива като водеща, но и свързана с конкретното съществуване на гражданите, т.е. дяловото й обвързване с отделните семейства и индивиди.
Управлението на възпроизвидствения процес се осъществява от Държавата на основата на дяловото участие на гражданите в собствеността, което предполага промяна на структурата на общоформационния процес от глобализация в интеграционен процес.
В своята дейност Държавата се ръководи от достиженията на науката,
което предполага нейното свободно развитие, т.е. на икономическа основа.
Държавата организира образователната система като инструмент за личностното развитие на гражданите.
Националният интерес, разбиран като интегриране на страната ни със световния възпроизводствен процес, е основа за разработване и развитие на външната политика на страната.



2. Гражданинът


Държавата гарантира общите условия за нормален живот на гражданите, а всеки гражданин, в съответствие с тях, организира своето съществуване.
Нормалният живот предполага прилагането на принципа на умереността, чието реализиране е свързано с недопускане на развитието на изкуствени потребности, произтичащи от производства, които трябва да бъдат санкционирани със закон.
Държавата разработва специални мерки за стимулиране на раждаемостта, чрез използване на опита на други страни, каквато е например Унгария.
Правото на труд се осъществява на основата на семейния дял от националната собственост. Всеки гражданин участва в националното богатство като негов собственик, което е механизъм на неговото личностно възпроизводство.
Развитието на труда като свободен е механизъм за правръщане на Държавата в социална.
Медицинската помощ е достъпна за всеки гражданин, в зависимост от конкретното му място в обществото, което предполага нейното гъвкаво развитие, за да бъде ефективна.
Гражданите се сдружават за упражняване на граждански контрол върху дейността на държавните органи и учреждения, което предполага разработването на цялостна система и то от самата Държава.
Социалното равнище на Държавата е основа за нейното организиране и устройство, което предполага насочване на националната енергия към издигане на това равнище на живот на българите в съответствие със световните водещи стандарти.


3. Местно самоуправление


Административно-териториалните единици за упражняване на граждански контрол върху дейността на местната администрация се регламентират със закон.
Местният Парламент е орган за упражняване на граждански контрол върху дейността на Общинския Съвет на Общината, както и за определяне на насоките на неговата дейност.
Кметът на Общината се отчита периодично за дейността си пред местния Парламент.
Общинската собственост се развива и управлява в интерес на гражданите на тази Община, което конкретно се разработва по закодателен път.
Решенията на Местния Парламент имат задължителна сила за кмета и за Общинския Съвет.

4. Научната литература и общоформационният процес

Разработената от мен – Валери Рибаров философия на прагматизма, разбиран като хуманен екзистенциализъм е теоретична предпоставка за разработване на модела за интегрирането на страната ни в съвременния възпроизводствен общоформационен процес.
Прагматичният човек, като носител на тази философия, има историческата задача да спре деградационния процес, което предполага обединяването на българите в сдружения за защита на техните интереси, но като социални общности, а не за конфронтиране с властта, както някои се опитват да търсят изход от конкретната ситуация.


4.1. Съюз на Писателите от Интернет


В съвременния свят, като господстваща, се лансира философията на Карлос Кастанеда, която философия добре обслужва, като идеология, процеса на глобализацията. Нейната несъстоятелност съм доказал чрез редица изследвания и публикации. На мястото на философията на Не-правенето издигам философията на прагматизма, разбиран и разработван като хуманен екзистенциализъм. Това правя чрез сайт в Интернет, който набира сили, за да работи и като писателски съюз.
Настоящият Манифест има за цел да покаже нашата позиция, както и да постави практическия въпрос за укрепването на Писателския Съюз като инструмент за личностното развитие на неговите членове по описания по-горе начин.