In vitro изследвания са показали, че тадалафил се явява селективен инхибитор на ФДЕ5. ФДЕ5 се явява ензим, който е открит в гладките мускули на кавернозните тела, в гладките мускули на съдовете на вътрешните органи, в скелетните мускули, тромбоцитите, бъбреците, белите дробове и мозъка. Действието на тадалафил върху ФДЕ5 се явява доста по-ефективно, за разлика от ефекта му върху другите фосфодиестерази. Този препарат е почти 10 000 пъти по-мощен по отношение на ФДЕ5, отколкото към ФДЕ1, ФДЕ2, ФДЕ4 и ФДЕ7, които са локализирани в сърцето, главния мозък, кръвоносните съдове, черния дроб, левкоцитите, скелетните мускули и др. Тадалафил 10 000 пъти по-силно блокира ФДЕ5, отколкото ФДЕ3 - ензим, който е локализиран в сърцето и кръвоносните съдове. Тази селективност по отношение на ФДЕ5, в сравнение с ФДЕ3 има важно значение, доколкото ФДЕ3 се явяа ензим, вземащ участие в съкращението на сърдечната мускулатура. Освен това, тадалафил е около 700 пъти по-активен към ФДЕ5, отколкото към ФДЕ6, който е открит в ретината и е отговорен за фотовъзприемането. Тадалафил се явява 9000 пъти по-активен към ФДЕ5, отнесен към ефективността му спрямо ФДЕ8, 9, 10 и около 14 пъти по-мощен спрямо ФДЕ11. Разпределението в тъканите и физиологичните инхибиции върху ФДЕ8 - ФДЕ11 до момента са слабо проучени. Тадалафил подобрява ерекцията и възможността за провеждане на успешен полов акт. Препаратът действа в продължение на 36 часа. Ефекта му се проявява при прием за приблизително 15 минути, но при наличие на сексуален стимул.

При здрави лица, тадалафил не предизвиква достоверно изменение на систолното и диастолното артериални налягания в сравнение с плацебо в легнало или седнало положение. Не предизвиква и достоверна промяна на честотата на сърдечните съкращения. Не ввлияе върху цветното зрение, т.е. не предизвиква промяна в разпознаването на цветовете (син/зелен), което обяснява ниското му сродство към ФДЕ6. Освен това не се наблюдава влияние на тадалафил върху остротата на зрението, електроретинограмата, вътреочното налягане и размера на зениците.

Тадалафил не предизвиква промяна в нивата на тестостерона, лутеинизиращия хормон и фоликулостимулиращия хормон в плазмата на крави.
Не са наблюдавани клинично значими влияние върху характеристиката на спермата на мъже, приемащи денонощни еднократни дози на тадалафил в продължение на 6 месеца, съответно с плацебо-контролиращи групи.

Фармакокинетични характеристики
1. Резорбция -  след прием през устата, той се резорбира бързо. Средната максимална концентрация (Сmax) на препарата в плазмата се достига до 2 часа след приема. Скоростта и степента на всмукване на тадалафил не зависят от приема на храна, поради което препарата може да се приема по всяко време, спрямо хранителния режим. Времето на прием (сутрин или вечер) няма клинически значим ефект върху скоростта и степента на резорбция. Фармакокинетиката на тадалафил при здрави лица е линейна по отношение на времето и дозата. В диапазона на дозите от 2.5 до 20 мг, кривата концентрация-време се увеличава пропорционално с дозата. Равновесните концентрации в плазмата се достигат в продължение на 5 дни при прием на препарата един път на денонощие.
2. Разпределение - средния обем на разпределение представлява около 63 l, което показва, че тадалафил се разпределя в тъканите на организма. В терапевтични концентрации, 94% от тадалафил в плазмата е свързан с белтъците. Свързването с белтъците не се променя при болни с нарушена бъбречна функция. При здрави лица, не повече от 0.0005% от приетата доза е открита в спермата.
3. Метаболизъм - основно тадалафил се метаболизира с участието на изоензима CYP3A4 цитохром Р450. Основен циркулиращ метаболит се явява метилкатехолглюкуронида, който е приблизително 13 000 пъти по-активен по отношение на ФДЕ5, отколкото самия тадалафил. Следователно концентрацията на този метаболит се явява клинично значима.
4. Извеждане (елиминиране) - при здрави лица, средния клирънс на тадалафил при вътрешен прием представлява 2.5 л/час, а средният период на полуелиминация - 17.5 часа. Тадалафил се елиминира преимуществено във вид на неактивни метаболити, основно с фекалните маси (около 61% от дозата) и в по-малка степен с урината (около 36% от дозата).

Особени групи пациенти:
1. Мъже над 60 години - при тях има по-нисък клирънс на тадалафил при вътрешен прием, което се изразява с увеличение на площта под кривата концентрация-време с 25% в сравнение със здрави лица във възрастта от 19 до 45 години. Счита се, че тези различия са клинично незначими и не изискват корекция на дозата.
2. Мъже с бъбречна недостатъчност - при мъже с бъбречна недостатъчност, вкл. и такива на хемодиализа, площта под кривата концентрация-време е значително по-голяма, в сравнение със здрави лица, което изисква корекция на дозата.
3. Мъже с чернодробна недостатъчност - фармакокинетиката на тадалафил при лица с лека или средно-тежка форма на чернодробна недостатъчност е сравнима с тази при здрави мъже. По отношение на пациентите с тежка чернодробна недостатъчност (по класификацията на Child-Pugh/клас С) данни няма.
4. Мъже със захарен диабет - на фона на прием на тадалафил площта под кривата концентрация-време не е променена значимо (около 19%), за разлика от здрави лица, което не изисква корекция на дозата.

Показания за приложение

За лечение на нарушения в ерекцията (еректилна дисфункция).

Способ на приемане и дози
1. Служи за вътрешен прием през устата.
2. Препоръчваната максимална доза на препарата е 20 mg.
3. Приема се пред предполагаем или очакван сексуален момент, без значение приема на храна.
4. При сигурен сексуален акт, препарата следва да бъде приет най-малко 15 минути до осъществяването му.
5. Пациентите могат да осъществят опити за полов акт по всяко време в течение на 36 часа след приема на препарата, за да установят оптималното време на отговор на препарата, което е индивидуално за всеки мъж.
6. Максимално-допустимата честота на прием е еднократно в денонощие.

Странични реакции, които могат да се наблюдават при прием на препарата:
- неврологични прояви: главоболие, световъртеж, болки в гръбнака, миалгии,
- храносмилателни прояви: диспепсия - гадене, повръщане, диария; болка в корема и гастро-езофагеален рефлукс;
- зачервяване на лицето;
- кожни прояви - уртикария, обриви, синдром на Стивънс-Джонсън, ексфолиативен дерматит, хиперхидроза (повишена потливост);
- сърдечно-съдови прояви: хипотензия, особено ако пациентите приемат антихипертензивни медикаменти, хипертензия и синкоп, гръдна болка, стенокардни пристъпи, инфаркт на миокарда, внезапна сърдечна смърт, тахикардия, аритмии, особено при пациенти с увреден сърдечно-съдов статус;
- андрологични прояви: приапизъм и задръжка на ерекцията;
- очни прояви - разфокусиране на зрението, неартериална предна исхемична невропатия на зрителния нерв, оклузия на вените на ретината, нарушения в зрителното поле, зачервяване на конюнктивите; оток на клепачите;
- с повишено внимание се прилага при пациенти, които са с тежка чернодробна недостатъчност (по класификацията на Child-Pugh/клас С).

Противопоказания:
- алергия към тадалафил, или помощните вещества, влизащи в състава на препарата;
- едновременен прием на препарата с нитрат-съдържащи медикаменти;
- лица до 18 години.

Предозиране:
при еднократно назначаване при здрави лица в доза от 500 mg и пациенти с еректилна дисфункция (многократно до 100 mg в денонощие), нежеланите странични ефекти са същите, както и при използването на по-ниски дози. В случай на предозиране е необходимо да се проведе стандартно симптоматично лечение. При хемодиализа, тадалафил практически не се извежда.

Взаимодействие с другими лекарственными средствами:
1. Тадалафил основно се метаболизира с участието на ензима CYP3A4. Селективен инхибитор на CYP3A4 се явява кетоконазол (400 mg за денонощие), който увеличава въздействието на еднократната доза на тадалафил върху площта на кривата концентрация - време на 312% и Cmax на 22%, а при прием на 200 mg кетоконазол - съответно 107% и 15%.
2. Ритонавир (200 mg - двукратно в денонощие), който е инхибитор на CYP3A4, 2С9, 2С1Э и 2D6, увеличава въздействието на тадалафила върху площта под кривата концентрация-време на 24% без изменение на Cmax. Може да се предположи, че и други инхибитори на ХИВ-протеазите, като например саквинавир, а също и инхибитори на СУРЗА4, такива като еритромицин и интраконазол, повишават активността на тадалафил.
3. Рифампин (рифампицин, 600 мг - 24 часа), селективен индуктор на CYP3A4, снижава въздействието на еднократна доза тадалафил на 88%, т.е. площта под кривата концентрация-време, като Cmax се явява 46%. Твърде вероятно е, приложението и на други индуктори на CYP3A4 да намалят концентрацията на тадалафил в плазмата.
4. Едновременния прием на антиациди (в които се съдържат соли на магнезия и алуминия) заедно с тадалафил, оказва ефект върху скоростта на резорбция на последния, т.е. намаляват скоростта му на всмукване приз храносмилателния тракт.
5. Увеличението на рН на стомаха, поради прием на Н-2 блокери, не оказва ефект върху фармакокинетиката на тадалафил.
6. Известно е, че тадалафил усилва хипотензивния ефект на нитратите. Това се наблюдава в резултат на адитивното действие на нитратите и тадалафила спрямо метаболизма на азотния оксид и цГМФ. Поради това, използването на тадалафил на фона на прием на нитрати е противопоказано.
7. Следва внимателно да се назначава при пациенти, приемащи алфа-1-блокери, тъй като едновременния прием на препаратите може да доведе до хипотензия.
8. Тадалафил не оказва клинично значими действия върху клирънса на лекарствата, чийто метаболизъм протича с участие на изоензима цитохром Р450. Изследванията потвърждават, че тадалафила не инхибира и не индуцира изоензимите CYP1A2, CYP3A4, CYP2C9, CYP2C19, CYP2D6, CYP2E1.
9. Тадалафил не оказва клинично значимо влияние на фармакокинетиката на 5-варфарина или R-варфарина. Тадалафил не влияе върху действието на варфарина по отношение на протромбиновото време.
10. Тадалафил не увеличава продължителността на кръвотечението, предизвикано от ацетилсалициловата киселина.
11. Тадалафил притежава системни съдоразширяващи свойства и може да усили действието на антихипертензивните средства, което ще снижи артериалното налягане. Допълнително, пациентите, които приемат няколко антихипертензивни препарата, при които хипертензията е под лош контрол, които имат чести или резки смени в стойностите на артериалното налягане, особено склонни към синкопи и колапси е нередно едновременното прилагане на тадалафил.
12. Тадалафил не влияе на концентрацията на алкохол, както и алкохола не променя концентрацията на тадалафил. Не е реден приема на препарата с големи количества алкохол.
13. Не оказва клинично значими ефекти на фармакокинетиката и фармакодинамиката на теофилина.

Особени указания
Сексуалната активност е потенциално опасна при пациенти със сърдечно-съдови заболявания. Поради това, лечение на еректилната дисфункция, в това число и с прилагане на тадалафил при такива мъже не следва да се провежда. Следва да се отчита потенциалния риск от усложнения при сексуална активност на мъже със сърдечна патология:
- инфаркт на миокарда в последните 90 дни;
- нестабилна стенокардия или стенокардия, възникваща по време на полов акт;
- сърдечна недостатъчност при клас 2 по NYHA, развиваща се в течение на последните 6 месеца;
- неконтролирани нарушения в сърдечния ритъм, хипотензия с АН под 90 mmHg за систола, или неконтролирана артериална хипертензия;
- инсулт в последните 6 месеца.

Тадалафил следва внимателно да се прилага при пациенти предразположени към приапизъм (например, при сърповидноклетъчна анемия, множествен миелом, левкемия), или при пациенти с анатомична деформация на половия член (например при изкривяване на главата на члена, кавернозна фиброза или болест на Пейрони). Има съобщения за възникване на приапезъм при използване на инхибитори на ФДЕ5, вкл. и тадалафил. Пациентите следва да се информират за необходимостта от незабавно търсене на специализирана медицинска помощ в случай на възникване на ерекция, която продължава 4 и повече часа.
Безопасността и ефективността на комбинации на тадалафил с други видове лечение на еректилна дисфункция не е изучена. Поради това, подобни комбинации не са препоръчителни.

Както и другите ФДЕ5-инхибитори, така и тадалафил притежава системен съдоразширяващ ефект, което може да доведе до транзиторен спад в артериалното налягане. Преди назначаване на препарата, лекарите следва да имат щателен кардиологичен статус на пациента, за да се избегнат нежеланите реакции на препарата.

Препаратът не е предназначен за употреба от жени, деца и мъже на възраст до 18 години.